|
|
Мрежата и Ние®
|
Автор:
red
Линк към блога:
http://loop.bg/blogs/theweb
Описание:
Блог, в който можете да научите малко повече за глобалната мрежа, виртуалното общуване и влиянието им върху потребителите.
|
Виртуалният свят на Second Life по HBO
Филмовият гигант HBO закупи правата над кратък документален клип, заснет изцяло във виртуалната реалност на Second Life. Видеото се нарича "Molotov's Dispatches in Search of the Creator: A Second Life Odyssey" и е разделено на няколко епизода по 7 минути всеки. Първият епизод започва с мистериозното изчезване на Молтов Алва (Moltov Alva) - жител на Калифорния. След известно време аватар с неговото име се появява в Second Life и започва да публикува епизодично филмчета, които показват пътешествията му в електронните градове и наблюденията му над техните жители. Епизодите за онлайн-реалността се представят на зрителя, заедно с коментарите на дигиталният Молтов Алва. Произведение е заснето от Дъглас Гейтън (Douglas Gayeton) , режисьор на интерактивна версия на sci-fi филма "Джони Мнемоник" с Киану Рийвс. Сериите ще започнат да се излъчват по HBO през 2008 г. Първият епизод от филма може да видите на официалния сайт на Молтов. Инфо: Second Life се появи през 2003 г. , като в неговия триизмерен онлайн-свят вече се помещават офиси на на големи компании като IBM, продавачи на виртуални имоти, а освен това там от скоро се създава и виртуална католическа църква. sources: secondlife.com & avtora.com
09.09.2007
Нетикетът – "етичен кодекс" на глобалната мрежа
Преди време приятел ми се похвали, че е открил идеалното място под кибер-слънцето. Това бяха форумите към www.muzikant.org, където музиканти от всякакъв калибър споделят ноу-хау в областта на композирането и звукозаписа, и най-вече взаимно коментират своите аудио проекти.
Скоро същият човек, (който и насън не се разделя с китарата си) ми поднесе новината, че е изхвърлен от въпросните форуми “само защото споделил искреното си мнение за композициите на няколко потребители". Недостатъчният виртуален опит на моя човек и навикът му публично да демонстрира егото си на талантлив творец ми подсказаха вероятния сценарий на неговата виртуална драма.
С първото си "логване" той оплюл няколко парчета и на авторите им заявил уверено, че съсипващата критика е нещо хубаво, щом идва от майстора на фламенкото. В стремежа си да покаже компетентност и да завоюва признание, моят човек бе пропуснал да се запознае с приетите в общността правила. Едно от които гласи, че новите потребители е желателно да натрупат рейтинг преди да оценяват чужди композиции. Така фламенко-героят бил изпъден, тъй като създал (погрешно) впечатление за невъзпитан човек с лоши обноски.  Нетикетът – "етичен кодекс" на глобалната мрежа
Виртуални конфликти и инциденти изживява почти всеки Интернет потребител. Те възникват най-често поради непознаване-незачитане на основните правила в онлайн общуването или вследствие на умишлено виртуално хулиганство. Казано иначе, доброто възпитание и обноски са важни за създаването на позитивни взаимоотношения в Мрежата, досущ като в реалния свят.
Необходимостта от регулиране на виртуалното поведение е осъзната от "най-старите" и опитни Интернет обитатели, още в края на 80-те години на миналия век. Тогава уеб базираните технологии започват да се налагат като предпочитано средство за социално взаимодействие. Неимоверното увеличаване на потребителския достъп до мрежата и "пренаселването" й засилва нуждата от морални и етични правила, които да предпазват потребителите от негативните ефекти на анонимността.
С течение на времето се оформя своеобразен “етичен кодекс”, който става известен като Нет-етикет или Нетикет. Този кодекс е успешен опит за пренасяне на общовалидни морални правила от реалния свят в киберпространството. В резултат на тяхното виртуализиране се очертават и основните правила за общуване в мрежата: - помни "Човешкото", не забравяй, че общуваш с емоционално уязвими човешки същества, а не с машини;
- бъди етичен; придържай се към нравствените норми, които спазваш в реалния свят;
- знай къде точно се намираш в мрежата, съобразявай се с обичаите на всяко място в киберпространството, което посещаваш;
- уважавай Другия, съобразявай се с неговото време и "връзка";
- изглеждай добре онлайн; използвай правилния език и подходящия формат, дискутирай смислено и спори аргументирано;
- споделяй придобитите знания и помагай на другите потребители;
- въздържай се от проява на емоции и действия, които биха наранили други потребители, не критикувай без причина, извинявай се когато си сгрешил;
- уважавай правото на лично пространство и уединеност на Другия;
- не злоупотребявай със своя статус, умения или предоставени права;
- бъди толерантен и прощавай грешките на другите;
Някои онлайн общности, обединени около специфични идеи или интереси, обикновено въвеждат и допълнителни предписания за общуване на тяхна територия. Например, в www.loop.bg и www.house-it.org се спазват основните нетикет правила, но двата портала имат различни норми и критерии за желаноповедение на своите потребители.
Получаването на виртуално възпитание до голяма степен се предопределя и от това кой кога се "сблъсква" с компютърните технологии и Интернет. Колкото по-рано става досегът ни с киберпространството, толкова повече време имаме да се адаптираме и да усвоим виртуалния етикет. "Първите седем години в Интернет" са от особено значение за отношението на другите потребители към нас. Ако нивото на нашите обноски е незадоволително, можем да бъдем остро критикувани и дори отхвърлени от виртуални общности с по-висок стандарт на общуване. И обратното - ако се държим възпитано, имаме възможност да преминем към уважаваните потребители, носители на виртуалната култура. автор: red текстът е публикуван и в сп. „Стандарт За ХОРАТА”
05.06.2007
Можем ли да си купим виртуален приятел в Мрежата?!
E-bay потребителят thewildandcrazyoli пусна доста странна обява, в която иска да продаде своя въображаем приятел. До момента наддаванията в интернет аукциона E-Bay са надхвърлили 2 000 долара. Обявата гласи: "Моят въображаем приятел Джон Малипаймен (Jon Malipieman) вече не ми е на годините, навърших 27 и чувствам как се разминаваме. Той е много дружелюбен. Заедно с него ще получите списък с нещата, които му харесват, както и собствения му автопортрет". Сред многото качества на Джон е и умението му да свири на въображаема китара, става ясно от съобщението в сайта.
В случай, че Джон не хареса новия си стопанин, купувачът ще бъде обезщетен с друг приятел. Основните притеснения на някои от 20-те потенциални купувачи са свързани с това дали ще се харесат с новия си приятел. Един от тях казва: "Предишния път, когато си купих въображаем приятел, той беше много притеснителен, появяваше се много рядко и почти не си говорихме. Можете ли да ми гарантирате, че това няма да се случи?".
Единствено в среда като интернет подобни сделки са възможни, а предложение като това за пореден път доказва, че чрез Е-bay може да се купи всичко. Друг е въпросът дали продаването на въображаеми хора няма да насърчи разпространението на въображаемото робство. инфо: various URLs
14.05.2007
Мрежа за виртуална реалност ще дублира Интернет
Първата публична мрежа за виртуална реалност Neuronet ще бъде пусната през тази година. Тя ще бъде в състояние да отговори на високите изисквания за предаване на данни в тази вълнуваща област, съобщава Международната асоциация по технологии за виртуална реалност (IAVRT), базирана във Ванкувър.
Мрежата е независима от интернет, като потребителски приложения за нея се очакват към 2009 г. Първото поколение Neuronet ще бъде мрежа за разработки и изследвания в областта на виртуалната реалност. Новатори от целия свят ще я използват, за да създават бизнес и развлекателни приложения за второто поколение мрежа. Neuronet ще предава големи количества графични и други данни с висока скорост и ще реагира толкова бързо, че потребителите ще получават илюзия за реализъм. Виртуалната реалност се асоциира с компютърно-генерирани среди от аудио и видео информация, които карат хората да се чувстват сякаш са потопени в тях. Виртуалният свят ще отвори нови хоризонти и за електронната търговия. Интернет не поддържа предаване на данни в реално време с характеристики на виртуална реалност. Затова и Neuronet е замислена като отделна от интернет глобална мрежа. Членството в асоциацията IAVRT е отворено за компании, образователни групи и отделни хора. Организацията ще се занимава и с регистрацията на домейни в Neuronet. От IAVRT обявиха, че представят интересите на широк спектър от индустрии, работещи с технологии на виртуалната реалност. Такива са медицината, образованието, развлекателната, софтуерната, хардуерната и телекомуникационната индустрия. Засега обаче от асоциацията не разкриват конкретни компании, които стоят зад идеята Neuronet . Това дава повод на някои блогъри да се съмняват в реалността на проекта и да го определят като "scum". Дизайнерът Свен Джонсън развива тезата, че авторите на Neuronet ще приложат схема за бързо забогатяване чрез продажба на домейн имена. От IVART, разбира се, отричат това, като посочват, че средствата от продажба на домейни ще компенсират голяма част от цената за изграждане на мрежата. Асоциацията се опитва да се справи с множество проблеми, свързани с интелектуалната собственост, изследванията и разработките, домейн имената, програмните интерфейси, правителствените регулации, комуникационните стандарти и пр. Междувременно вече набра скорост един друг проект за виртуална реалност - нашумелият SecondLife. IBM е една от няколкото компании с офиси в този частен свят със собствени комуникационни протоколи. Представители на компанията посочват, че вече са необходими стандарти, които да снижат бариерите между различните виртуални светове.
19.04.2007
Софийски (уеб) пирати и сандъкът на ГДБОП
Софийски пирати и сандъкът на ГДБОП
автор: Емил Спахийски; в-к "Сега", 20 март 2007, 11 стр.
Акцията на спецполицаите не е много законна и няма за цел нито да помогне на българската култура, нито да удари организираната престъпност. Чии интереси обслужва тогава?
Обикновено, когато започне някоя показна акция, както тази със затварянето на сайтовете за свободна обмяна на данни, си задавам класическия въпрос: "Кому выгодно", но в малко по-различен вариант. Кой иска да вземе този бизнес? Кой в момента пуска промоция на нов софтуерен продукт? Или кой не си е реализирал продукцията?
Хората, които организираха целия този лов на вещици, очевидно много добре знаят какво правят, те не са прости, нито неграмотни. Това обаче не означава, че целият този цирк не е една голяма простотия. Още по-тъжното е, че в очите им май и ние самите минаваме за прости хора.
След цялата кампания "Внимание! Пиратството ограбва!", която се въртя до безумие по националните телевизии, радиостанции, аутдор, би следвало да си помислим, че всичко това е редно, законно и едва ли не в подкрепа на българската и световната култура. Обаче целият този опит да ни изкарат прости направо ни ограбва. Защото става дума за очевидни неща.
Години наред по центъра на София и всички останали градове в страната се продаваха и се продават пиратски дискове - музика, софтуеър, филми - еротични и игрални. Дори в дните, когато спецченгета атакуваха офисите на тези, дето поддържат "Арена", "Замунда", "Бол", съвсем спокойно можеше да се купят такива дискове на "Славейков", "Солунска" и прочее. Ключовите думи в случая са "купувам" и другата - "продавам". Преди да се опитват да ни пробутват загрижеността си от кражбата на интелектуална собственост, агентите трябваше да гледат филма "Карибски пирати. Сандъкът на мъртвеца". Него спокойно можеха да си го дръпнат от някой торент - безплатно. От характера на морските кръвопийци става пределно ясно, че целта на пиратството е печалба. Взимаш трупаното с труд имане от някого и живееш с него, продаваш и ставаш благородник от златото, дето си откраднал.
Има и друг вид пирати. Те вземат от тези, дето имат, и го дават на тези, дето нямат, като комисионата все пак остава за тях. Никой не остава на сухо.
В сайтовете, които сега са спрени, няма търговия. Има споделяне. Образно казано, ако си купите вестник "СЕГА" и го дадете на комшията, това се нарича споделяне, а не пиратство. Комшията ще го прочете, но не е пират. Той може да стане такъв, ако отиде с копието пред Националния стадион и го продаде за 20 ст.
По логиката на спецченгетата всички библиотеки трябва да бъдат затворени, защото в тях авторското право на писатели, поети, научни работници се споделя с хиляди хора безплатно. Това е толкова ясно за разбиране, че и на моя невръстен племенник ще му светне в мозъчето.
Лъжа е, че авторите не получават пари за споделени файлове
Дотук говорим само за логика и философия на пиратството. Сега идва и десертът. Самият законодател се е погрижил да постави основите на компенсацията на носителите на авторски права по отношение на споделени авторски продукти. В Закона за авторското право и сродните му права е въведено т.нар. компенсационно възнаграждение. Общо взето, ние всички, които имаме компютри, плащаме за него. Това означава, че когато купуваме CD, DVD, видеокасета, харддиск, преносима памет, ние даваме някакъв процент в този фонд. Този фонд отива в организациите, които представляват авторските права, и авторите получават възнаграждение. Как става това, не е предмет на тази статия. Факт е, че ние плащаме. Факт е, че хората, които поддържат сайтовете, на които има безплатни филми и музика, не получават и стотинка от тези пари. Ние не плащаме, те не получават и това означава, че не нарушават закона.
Обърканата ценностна система - българска култура
Ние тайничко плащаме и за много други неща. Плащаме за българската култура и тезата на "Внимание! Пиратството ограбва!" е тотално извратена. От директните и косвените данъци, които всеки от нас плаща, се финансира не само Министерството на културата, но и всички фондове за производство на филми. Националният филмов център, БНТ, фондации… Това, което нас ни ограбва, е, че ние нямаме никаква власт да променим начина, по който се харчат данъците за култура. Ето ви експеримент. Сложете един съвременен български филм в свободните сайтове и да видим колко пъти той ще бъде изтеглен оттам. В същото време един стойностен филм, дори и да се разпространява свободно в торентите, ако го пуснат на нормална цена, той ще бъде купуван. Това се видя с ленти като "Опасен чар", "Оркестър без име" и много други. Волята на българина да подкрепя съвременната култура си пролича и от особения случай с албума на "Ъпсурт". Въпреки че той изцяло е финансиран от "Нескафе" и съответно разходите по него до голяма степен се покриват, хиляди хора предпочетоха да си го купят, за да им свалят шапка за усилията и таланта.
XXI век сме! Елате да живеете в днешния ден
От всичко казано дотук става ясно, че акцията на спецполицаите не е много законна, не е насочена към пресичане на незаконно забогатяване, че няма за цел да удари организираната престъпност и че не е в подкрепа на българската култура. Аз дълбоко съм убеден в две неща: тези хора знаят какво правят, но не знам за кого го правят. За съжаление въпреки данъците, които плащам, въпреки законните си основания аз нямам достъп до тази информация. Не искам да съм пират, а да получавам това, за което плащам.
Вече сме в един нов век, далеч след началото на постмодерния свят. Всичко се изменя, дори начинът, по който хората се забавляват. Киното и музиката са огромен бизнес. Този бизнес сам трябва да намери начин хем да привлича много потребители, хем да се защитава от посегателства. Големият бизнес това и прави. Стремежът към огромни печалби не може да търпи "библиотеките". Не може да търпи филм като "Казино Роял", който предварително е изплатен от рекламите, да не спечели поне $1 млрд. допълнително. "Майкрософт", който монополизира пазара и може да си прави каквото пожелае, никога няма да се съгласи печалбата му да падне под цената на външния дълг на Бразилия.
Библиотеките обаче не са таксиметрова служба и е тъпо да ти пускат брояч за всяка секунда, която прекарваш в нея. Хората имат право на свободни територии, хората имат право да споделят идеи, култура, без това да се отразява на дневната им дажба храна, парно и прочее.
Опитът това право да се ограничава е вече престъпление. А липсата на избор, на свобода е по-голямо престъпление и това, което наблюдаваме, обслужва всякакви други интереси, но не и на културата, на авторите, ако щете, и на националните приоритети. Точно поради тази причина, без да плащаме на Министерството на културата, можем да развеем знамето: "Внимание! Простотията ограбва!"
21.03.2007
Лични и обществени пространства във виртуалния свят
Лични и обществени пространства във виртуалния свят
Опцията за автоматичен подпис (signature или tag-line) е първият и най-масов метод за виртуално самопрезентиране. Най-разпространеният вид подписи просто съдържа името на притежателя си и точни координати, чрез които може да бъде открит. Но от него произлизат огромен брой вариации като съдържание: от използване на титли и позиции, адреси и карти към тях, до персонални графични знаци (лого) и фрази от любими книги, филми и песни.
Наличието на авангарден подпис е най-разпространено сред напредналите потребители, които изпълняват повече функции чрез или в киберпространството – т.е. поемат повече отговорности или съответно имат “по-висок” статус спрямо останалите. Някои потребители прилагат публичните си ключове, служещи за декриптиране (разкодиране) на същинския им електронен подпис, като чрез споделянето на тази важна персонална информация, демонстрират увереност в способностите си.
Можем да приемем, че подписите са част от споменатите “лица-маски”, които потребителите “слагат”, излизайки на социалната сцена във виртуалния театър. От друга страна, те спомагат за осигуряването на така необходимото лично пространство във всяко електронно съобщение, като носители на персонализирано послание, “издигащо се” над съдържанието на типичния е-мейл.
 Групите за новини, форумите, порталите, торент тракерите и всякакви подобни програмно-осигурени системи са “виртуални общности”, които изпълняват ролята на обществени пространства в Интернет. Различните категории рангове, които се предлагат в тези системи стимулират моралното желание за самодоказване на потребителите, определят правата и възможностите им за изява и ги подтикват да заслужат уважение в общността като се “издигнат” в йерахията.
Игрите в мрежа (Multiplayer Games) и многопотребителски пространства (Multiple-User Dimensions) са много развита форма на обществени пространства в мрежата, даващи възможност на участниците да си взаимодействат интерактивно. Тези въображаеми светове са социална сцена за множество потребители в реално време и предлагат най-голямо многообразие за установяване на взаимоотношения. Това се дължи на факта, че тези игри се провеждат “на живо” и са обусловени от потребителската култура и различните модели на поведение на играчите. Много характерна за тях е повишената доза емоции, породена от стремежа на геймърите да “спечелват” ходове, кампании, фрагове или цялостни игри.
Изборът на персонален герой (аватар), чрез който потребителят участва във взаимодействията с останалите, както и самият процес на превъплъщаване в желаната роля, показва готовността на потребителите да се “откъснат” от тялото си и да се представят за някой друг (в повечето пъти “по-желан” друг).
В крайна сметка, представянето и съществуването ни във виртуалното пространство зависи от това до каква степен самите ние приемаме обграждащата ни електронна реалност. Но най-важно за процеса на интегриране на виртуалната ни идентичност в киберпространството не е увеличаването на техническата ни компетентност или умения, а умението ни да общуваме и да бъдем хора. Затова нека не забравяме - Мрежата е такава, каквито сме ние, нейните потребители.
19.03.2007
Как се самопрезентираме в Интернет?
Киберпространството, формирано от глобалната мрежа и новите технологии е напълно нов свят за обитаване - паралелен на реалния, в който съществуваме физически. За някои, набезите в този свят са призвание, за други израз на стремежа към абсолютна свобода, а за трети - бягство от реалността. Всъщност причините да бъдем кибер-номади са неизброими, а и няма как да бъде иначе поради многообразието на човешката ни същност.
Единственият начин да се преселим в дигиталното измерение е чрез специално създадена за целта виртуална идентичност. Тя може да бъде подсказана само чрез един аватар или електронен подпис, но истинският въпрос си остава: Кои сме ние в мрежата, щом можем да бъдем всеки, който пожелаем?
Как се самопрезентираме в Интернет?
Без значение дали по професия сме компютърни специалисти или от любопитство току-що сме стиснали рекламата на първия си Интернет доставчик, щом влезем в мрежата ние участваме във въображем театър с желани роли и непредвидим сценарий. Тези роли са всъщност “маските”, които слагаме, за да излезем на виртуалната сцена. Интересното обаче е какво ни кара да създаваме виртуални идентичности, понякога толкова различни от нашето реално “Аз”?
Социалният свят около нас е традиционно “подреден”, той ни задава рамките за самоопределение и ни ограничава като социални обекти. Виртуалният е принципно безграничен и изкушава много от обитателите си да експериментират със своята идентичност, да променят възрастта си, пола, външния си вид, социалния статус. От друга страна анонимността, невидимостта и физическата безопасност, характерни за виртуалното присъствие и комуникация разкриват възможност да конструираме идентичност, която винаги сме желали. Това изменение на външния и вътрешния ни облик напълно управлява чуждите впечатления и е съвсем естествен стремеж към признание и сбъдване на желания като сила, могъщество, красота, принадлежност - досущ като в рекламен спот по телевизията. автор: red
15.03.2007
Анализ на виртуалното общуване в социален контекст
Едно от големите постижения на хуманитарните науки, изследващи човека е идеята, че рефлективната и променлива природа на човешката идентичност, се дължи на способността да общуваме и влияем един на друг.
Няма по-ярко доказателство на тази идея от перипетиите на идентичността при "заселването" й в киберпространството и "набезите", на които е подложена там. Интернет е интерактивна среда от непознат досега тип, а взаимодействията в нея се характеризират с географска неопределеност; анонимност на участниците; липса на структурна и управленска йерархия и отсъствие на централизиран контрол. Тези черти са в унисон с постмодерното усещане за липса на граници и стремеж към преоткриване на човешката специфика.
Възможността една и съща личност да бъде на няколко места едновременно, фрагментира преживяванията и разпръсква на частици съзнанието й. Това разпокъсване на съзнанието причинено и от отпадане на физическото присъствие, като необходимо условие за провеждане на комуникация обусловя промяната в представата за "другия" и по-конкретно неговото деперсонализиране и "обездухотворяване". Това отношение е с огромно значение за обществото, защото позволява на всеки да упражнява своя глас, като същевременно отпадат традиционните методи за оценка на общественото мнение.
Микро-историческото изследване на виртуалното общуване според социалния й контекст и влиянието й върху човека, може да бъде обобщено като една генерална трансформация. Киберпространството не е просто среда, в която съществуват културни артефакти, а постепенно придобива функциите на "генератор на суб-култури", изградени от мултимедийни хибриди - траен ефект от комуникационните, социални и нравствени промени.
16.02.2007
Аспекти на глобализацията
Глобалната мрежа и виртуалното общуване пораждат редица социални и психологически промени в информационното общество. Тези промени са не по-малко сериозни отколкото икономическите и технологични трансформации и водят до всеобхватни тенденции, които можем да обобщим като аспекти на глобализацията.
Паниката на пространството
Новият дом е никъде, новият тип граница е имагинерна, а новата идентичност е мултикултурална и донякъде безличностна. От тези "означения" можем да изведем и понятията за новия "друг" - той може да бъде преселник (скиталец, или "модерен номад"), човек от Европа, гражданин на света, християнин, мюсюлманин, атеист или просто неканен пратеник на глобализацията. Метафорично казано, настъпва "краят на географията", (по аналогия с Франсис Фукуяма и неговият "край на историята"), поради все по-трудното поддържане на идеята за геофизически граници в "реалния свят".
Паниката на времето
Характеризира се с прекъснатостта на моментното историческо време с миналото, както и с колапса на пространствените ограничения и бариери, оформящи клетките на обществото (семейство, училище, работна среда, място на обитаване, общност, държава). Неотдавна посочените компоненти бяха физически свързани с човека и неговата социална активност, като тя на практика се предопределяше от опита му, а оттам следваше и разпределението на времето, основен фактор за създаването на ценности и осмислянето на живота. Когато пълната скорост на движението нараства, пространството и времето се свиват, като това води до съществени изменения в общуването и в нашия живот. Всички традиционни човешки дейности, които в миналото изграждат характера и облика ни са сведени до минимум. Нашата ценностна система се оформя в непрекъснато движение и е по-лесно податлива на външни влияния.
Новото неравенство
Съвсем закономерно, както класическите типове общества, и постмодерното, консуматорско общество е диференцирано и разслоено, с тази разлика, че разделението вече не е на базата на религиозни, класови или расови принципи. Новата вододелна граница е спрямо локализацията в обществото на потребление и съответно "степента на подвижност" (т.е. възможността да избираш къде да бъдеш). Едни се радват на новата свобода на придвижване, докато на други не е позволено да стоят неподвижни поради това, че никъде другаде не са желани. За първите пространството е изгубило своето свойство да ограничава и може лесно да бъде преодоляно, докато за вторите (да ги наречем локално и етнически обвързани), то бързо се затваря.
Оттук и разликата в усещането за време, то може вечно да не достига или пък да е в излишък и да няма с какво да бъде запълнено. Елитът, създаващ технологиите и имащ неограничен достъп до тях контролира времето, колкото и свито да е то, докато "отхвърлените" общности/общества, наброяващи около 2/3 от световното население, просто живеят в пространството.
16.02.2007
Виртуалнaта комуникация като носител на социални промени
Основен фактор за уточняване на влиянието на виртуалната комуникация върху човешкото поведение е степента, в която компютърната медия като посредник изменя традиционните черти на реалното човешко общуване. В този смисъл, от особена важност е да се търсят и установят, както положителните, така и негативните аспекти от тази промяна. Двете основни теории по този въпрос са напълно противоположни. Според едната виртуалното общуване е безличностно и с понижени възможности за адаптация на потребителите и в киберпространството може само да се създаде илюзия за общност. Втората теория изтъква, че освободеността и анонимността на виртуалното общуване са предпоставки за преодоляване на задръжките и повишаване на емоционалността.
И досега текстово базираната компютърна комуникация е най-разпространеният вариант на електронно общуване. Другите възможни варианти включват хипер-медия (мултимедийни документи, съдържащи комбинация от текст, графични изображения, снимки, звук и видео); взаимодействие между звук, текст и видео; както и виртуална реалност (симулирана, реална обкръжаваща среда, в която потребителят съпреживява истински усещания). Накратко, тези системи съдържат всичко, което ни предлагат радиото, телевизията, телефоните и факс-устройствата, но и много повече.
Основна причина за безпокойство, свързана с повишаване на количеството предлагана информация, са малкото усилия положени за удостоверяване на произхода й. В този смисъл, ако сбъркаме посоката и попаднем в "грешен тунел" на Интернет, е много вероятно да достигнем до неподходящ ресурс и да получим невярна информация.
Практическото отсъствие на граници във виртуалното общуване позволява на потребителите да осъзнаят себе си не само като индивидуалност, а като част от група, обединена от общи цели или суб-култура. При сходство на индивидуалните интереси възниква възможност за формирането на общност, в която всеки член може да създаде свой собствен ритъм на взаимодейстие с останалите. Така поведението се насочва според личните предпочитания и придобива определен социален контекст.
Ако приемем, че "Аз-ът" се оформя вследствие на социалното взаимодействие, "Мрежата" може да го манипулира, доизгражда или променя. Следователно, влиянието на персоналните компютри като посредник в човешкото общуване не само трансформира съдържанието на комуникативния процес, но предоставя и нови пътища за самоидентификация, както и за удовлетворяване на стремежа ни за принадлежност към по-голяма цялост.
16.02.2007
Виртуалното общуване в глобалния свят
Времето, в което живеем се характеризира с ярко изразена динамика на глобализационните процеси. Обусловени до голяма степен от превръщането на информацията и комуникацията в основни критерии за икономически растеж, те играят ключова роля за преодоляването на географски, социални и културни граници. Поради тези причини можем да твърдим, че времето, в което живеем е част от информационната ера и формирането на информационно общество със специфични изисквания към неговите граждани е закономерен процес, съпътстващ развитието на цивилизацията през тази епоха.
Предишните методи на комуникация и "информационни технологии" (от утъпканите пътеки и лице-в-лице общуването, до римските пощенски впрягове и корабоплаването) формират "тесни" хоризонти, които скоро са преодолявани от по-нови техники и методи. Това е процес, древен колкото самото човечество. Всяко успешно, технологично нововъведение се счита за такова, ако потенциално може да доведе до свиване на разходите, свързани със спестяване на времето и прекосяване на пространството. Затова много форми на първична глобализация (или прото-глобализация) могат да бъдат проследени в предходните хилядолетия, като чак около 3000 г. пр. Хр. се губи тяхната диря. Тези форми включват държавите-империи; индулгенциите; средновековната данъчна система, а също така и търговските маршрути и религиозните и сектантски мрежи, които имат свойството да заобикалят множество различни, локални и социални специфики. В тези овехтели, технологични условия времето и пространството продължават да са тежко бреме и да изискват сериозен данък, за да бъдат преодоляни.
Повратен момент в историята на човешкото съществуване настъпва с появата на персоналните компютри и компютърно опосредстваната комуникация, които са гръбнакът в развитието на технологиите през последната четвърт на XX век. Ако приемем схващането на Мануел Кастелс, че "технологиите не определят, а изразяват обществото, което ги потребява", то следва, че моделите на общуване в днешните общества и самият социален контекст се оформят изключително под взаимното влияние и перманентната опозиция между "Мрежата" и "Аз-ът" .
Виртуалната среда на компютърно-опосредстваната комуникация (виртуалното общуване) предлага нови методи за социална връзка между хората, а взаимодействието "човек-компютър" предизвиква промени в традиционните социални, морални и културни практики.
Дефинирането на виртуалното общуване зависи и от определянето на понятието "комуникация", което търпи развитие с напредъка в технологиите. Класическата представа за комуникация е процесьт на изпращане, даване или обменяне на информация или идеи; средство за връзка между обекти, както и за общуване. В този смисъл общуването до голяма степен зависи от съотношението на думите със съответните вещи и в глобалната постмодерна ситуация това "означаване" вече добива по-различен смисъл. Това се дължи на развитието на техническите средства, които позволяват на информацията да пътува независимо от физическите носители, подателите и получателите. Така "означаващото" се отделя от "означаваното", като се формира нов тип обитавано и обитаемо пространство, виртуалното - кибернетизираното, което не може да бъде разделяно чрез "физически препятствия и времеви разстояния".
Повечето изследователи на виртуалното общуване твърдят, че неговите размер и мащаби са несравними с общуването на хората в миналото, осъществявано в малки социални групи. Но обективно погледнато, целта на съвременната виртуална комуникация остава същата, както и в Миналото, а именно - приобщаването на всеки един от нас към останалите. Следователно виртуалната среда предлага едни от най-естествените методи за междуличностни социални отношения и за усъвършенстването на взаимодействието човек-общност-технологии.
16.02.2007
|
Виртуа лното общува н...
Виртуа лнaта комуни к...
Аспект и на глобал из...
Анализ на виртуа лно...
Как се самопр езенти ...
Лични и общест вени п...
Софийс ки (уеб) пират...
Можем ли да си купим ...
Нетике тът – "ети ч...
Виртуа лният свят на ...
|
